Служителите на Европейската централна банка може и да имат различия относно отговорите им към войната в Украйна, но те са все по-обединени по отношение на необходимостта от увеличаване на лихвените проценти, пише Bloomberg.
Въпреки че инвазията на Русия застрашава възстановяването на еврозоната от пандемията, централните банкери са по-загрижени за конфликта, който допълнително увеличава цените на енергийните продукти. Това стана ясно след заседанието на банката миналия месец чрез съгласието на членовете ѝ за ускорено премахване на годините на стимули.
Протоколите от срещата разкриват различия относно това кога и колко агресивно да се действа на фона на инфлацията, която се доближава до ускорение от четири пъти над целта от два процента и действията на САЩ и Великобритания, които вече преминаха към повишаване на лихвите. Според икономисти и трейдъри краят на почти 9-годишния период на отрицателни лихви може да настъпи през декември.

“Отговорните служители могат да имат различия относно датата на този етап”, смята Дирк Шумахер, икономист на Natixis във Франкфурт. Но “всеки може да види, че тази нормализация трябва да се случи. Въпрос на време е и на това колко големи трябва да са мерките”, добавя той.
Никой не очаква тези решения да станат факт в рамките на заседанието на ЕЦБ тази седмица: Goldman Sachs в петък се присъедини към играчите на пазара, очакващи първо повишение на лихвите през септември, въпреки че има слабо желание да се утвърди крайна дата за нетните изкупувания на облигации, предвидена за даден момент през третото тримесечие.
Заседанието - независимо дали към него ще се присъедини гуверньорът на централната банка Кристин Лагард, която е заразена с Covid-19, ще предостави друга възможност да се обсъди подходящият момент на фона на нарастващата несигурност.
Централните банкери също така могат да обсъдят кризисен инструмент за внедряване в случай на спад на доходността по облигациите на по-слабите икономики от еврозоната след края на програмата за изкупуване.

Заседанието през март, според протоколите на ЕЦБ, показа “различните виждания” за това колко устойчива ще бъде инфлацията, след като достигна рекордно ниво от 7,5% и вероятно е близо до връх.

Някои централни банкери предупредиха за “спад отвъд кривата”, следяща цените. Други изразиха опасения, че “твърди стъпки” могат да повлияят на увереността в рамките на валутния блок, граничещ с Украйна.

Управителят на Бундесбанк Йоаким Нагел и нидерландският му колега Клаас Кнот са сред членовете на Управителния съвет на ЕЦБ с най-настъпателни позиции, подкрепящи подхода за по-скорошно преминаване към действия. Техните австрийски, белгийски и словенски колеги искат повишаване на лихвите през 2022 г. - също през септември.

Други са по-предпазливи. Игнацио Виско, гуверньор на Италианската централна банка, заяви в средата на март, че прогнозите на ЕЦБ, публикувани само седмица по-рано и за които не предстои актуализация до юни, може би вече не са актуални заради влошаващата се перспектива.
Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн посочи, че войната може да изисква промени на политиката в каквато и да е посока, докато неговият колега Фабио Панета предупреди, че оставянето на борбата с инфлацията изцяло в ръцете на ЕЦБ ще доведе до високи разходи за обществото, призовавайки правителствата за действия, с които да намалят тежестта за най-засегнатите от кризата.

Колко бързо ЕЦБ може да превключи от нейната ултраразхлабена политика не е ясно и “зависи от няколко променливи”, коментира Катарина Утермьол, Allianz.

“Очаквам ЕЦБ да застане от предпазливата страна и да остане в изчаквателен модел на предстоящата среща през април”, посочва експертът, позовавайки се на “дълбоките различия сред членовете на Управителния съвет по отношение на перспективите и инфлацията и, следователно - подходящият политически отговор”.

 
                                                                                        

                                                                                                       Източник: https://www.bloombergtv.bg/